В един по-отдавнашен пост изброих няколко базови предпоставки в НЛП. Първата от тях гласеше: Личното възприятие за света на човек е неговата „карта“. Картата не е самата територия. Това е може би най-известното изречение, което излиза, когато някой търси информация за НЛП. Очевидно е от голяма важност, но какво ли означава?
От предишният си пост по темата се опитах да обясня най-общо какво е НЛП. От него стана ясно, че ние възприемаме външният свят с помощта на сетивата си. Светът обаче е безкраен в своето многообразие, а ние сме способни да възприемем само малка част от него. Това, което възприемаме, ние филтрираме, прецеждаме през нашият собствен опит, култура, език, убеждения, ценности, интереси, предположения. Всеки от нас живее в своя собствена реалност, изградена от сетивните му възприятия и уникален житейски опит. Светът винаги е по-богат от идеите, които имаме за него. За да можем да го осмислим, сме принудени да го опростим.
Начинът , по който осмисляме външния свят е подобен на начина по който се съставят географските карти. Картата не е територията, която тя описва. Ние обръщаме внимание на тези аспекти от света, които ни интересуват и игнорираме други. Едни убеждения и интереси правят възприятието за света скучно, предсказуемо и безрадостно. А същият този свят може да бъде богат и изпълнен със съдържание. Разликата не е в света, а във филтрите, през които го възприемаме.
Езикът например е филтър. Той е карта на нашите мисли и преживявания, различна от реалния свят. Думата не е преживяването, което описва. Убежденията ни също действат като филтри, принуждавайки ни да постъпваме по определени начини, да обръщаме внимание на едни неща, и да пренебрегваме други. Някои основни филтри се наричат поведенчески рамки. Сами по себе си те са способ, да разберем по какъв начин действаме и ако резултатите не ни удовлетворяват – да променим филтрите и от там - действията си.
Първата рамка предполага да се запитаме - върху резултата ли се фокусираме, или върху проблема. Да се фокусираме върху резултата означава да търсим това, към което се стремим, да намираме подходящите решения и да ги използваме при движението си към целта. Фокусирането върху проблема се нарича рамка на обвиненията. Тя се заключава в щателният анализ на причините поради които нещо не върви както трябва. Задаваме си въпроси от типа - "Защо възникна този проблем? Чия е грешката? Чия е вината?"... Такъв вид въпроси рядко довеждат до нещо полезно. Поставянето на такива въпроси ни кара да се чувстваме още по-зле и по никакъв начин не ни води към решаване на проблемите.
Втората рамка се състои в това да разберем, когато обмисляме дадена ситуация, какви въпроси си задаваме - "как" или "защо". Въпросът "как" ни помага да разберем структурата на проблема. С въпросът "защо" е най-вероятно да си намерим оправдания и причини, без да променим нищо.
Третата рамка се състои в това да акцентираме върху обратната връзка вместо върху неуспеха. Няма такова нещо като неуспех, има само резултати. Те могат да бъдат изплзвани в качеството на обратна връзка, и по този начин да ни дадат възможност да забележим това, на което по-рано не сме обръщали внимание и да коригираме посоката, в която ще съсредоточим своите усилия. Обратната връзка държи целта във полезрението ни, докато неуспехът е безизходица, положение с което се примиряваме, без да променим нищо. Това са два съвършенно различни начина на мислене.
Четвъртата рамка се заключава в това, да разглеждме възможността, а не необходимостта. Това отново е само промяна на гледната точка. Трябва да се съсредоточим върху това, което можем да направим, върху съществуващите възможности, а не върху обстоятелствата, които ни ограничават ни пречат. Много често пречките се оказват не толкова непреодолими, както ни се е струвало отначало.
И накрая – хубаво е да подхождаме с удивление към света, а не като всезнаещи.Тази изключително проста идея има дълбоки последствия. Малките деца се учат неимоверно бързо и в това им помага любопитството. Те много неща не знаят и не разбират. Ето защо изобщо не се безпокоят за това, че биха изглеждали глупаво, ако задават въпроси. В края на краищата, нали по някое време се е вярвало, че Земята е плоска и се подпира на раменете на Атлас. Постоянна в този свят е само промяната.
Променяйки своите филтри ние можем да изменим своят свят, начинът си на живот. Всички ние имаме или можем да си създадем вътрешните условия, необходими ни за постигане на нашите цели. За да постигнем желаното, трябва да действаме така, сякаш вече го имаме и то ще се случи, според намерението ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар