Изящно слово, излъчващо красота. Да, думите наредени по определен начин внушават чувства, докосват сърцето, рисуват картини, пренасят душата във вълшебни светове, омайват и омагьосват...
А уж са само думи....
Блатната жена
Тя е странно изящна, почти не докосва
даже тихата святост на бивша вода.
Тя е просто жена... Затова омагьосва
с дъх на дива, зелена до бряг свобода.
Във лицето й тънко, почти до прозрачност,
светлини от отвъдното шепнат до цвят.
Всяко трепване, жест са почти равнозначни
на зачеване... раждане... вдишване... смърт.
Във косите дебели, родени за връзване,
се заплитат въздишки, достигат бедрото й.
Отразено уплашена, чак до възкръсване,
гледа в мене, а вижда на Ада окото.
През зениците аз се загледах в блатата.
Там - където и жабите често не мърдат.
Там. Където крещи от покой тишината,
Там, - където безкръвни комари замръкват.
Чак тогава видях. Проумях. Огледало е.
Брутално до реалност, болезнено до сън.
Като блато ме дръпна, погълна до цялост...
Отразената блатна жена... аз ли съм?
Няма коментари:
Публикуване на коментар