вторник, май 13, 2008

Нещо като увод в НЛП

От известно време насам темата за НЛП ме занимава доста. Отначало срещах тук-там това съкращение, което не ми говореше нищо общо взето, после се натъквах на по-задълбочена информация, която събуди искрено любопитството ми. Постепенно осъзнах, че общо взето книгите, които ми харесваше да чета по някакъв начин засягаха тематиката, която занимава и НЛП - дали се отнасяше до организиране на мисленето или до въздействието на словото и мисълта върху заобикалящата ни действителност - навсякъде сякаш става въпрос за едни и същи неща, едни и същи идеи, само изразните средства, терминологията са различни според това, коя наука се е заела да ги обясни. Нещо повече - НЛП се използва ежедневно, при всяко общуване с хората. Но тъй като малко хора разбират, за какво става въпрос, просто не го наричат така.

Забелязвали ли сте, как ако във вас се появи засилен интерес към нещо, сякаш целия свят започва да се занимава и да се интересува точно от същото. Много е странно това усещане и не за първи път го изпитвам. Сега се интересувам от НЛП, но не защото е станало модно. Мисля, че зависимостта е точно обратната. От което съвсем не следва, че светът се върти около мен и интересите ми, а идва да потвърди закона на привличането. Човек привлича към себе си това, от което се интересува. То винаги си е било там, но аз едва сега започвам да го забелязвам, защото сега съм насочила интереса си към него. Предполагам, че всеки го е забелязвал това явление в собственият си живот. Спомням си, че преди година две забелязах същото по отношение на друго нещо, което ме интересуваше. Даже някъде назад из архивите е запазено учудването ми по случая.

Не мога да твърдя, че съм веща в тази дисциплина. Напротив - съвсем начинаеща съм. Заех се с не леката задача да обяснявам НЛП именно защото нищо не разбирам. Защото начинът, човек наистина да научи и разбере едно нещо е - да се опита да го обясни на някой друг :) Така че го правя само за себе си и не е изключено това което пиша, поне отначало да са откровенни глупости. Въпреки, че ще се постарая да не говоря глупости разбира се...

Следващият етап от разбирането пък е - да се приложат знанията в практиката т.е да се науча да се изразявам - писмено или при разговор в съответствие с правилата на НЛП. Защото може би подредбата на думите, изобщо боравенето със словото, по такъв начин, че то да предава внушения е една от специфичните задачки в НЛП.

Най-напред да си изясня от къде най-общо идва наименованието НЛП или Невро Лингвистично Програмиране:

Невро - защото посредством сетивата си ние възприемаме света около нас, обработваме в нервната си система получената информация и се ръководим от нея.Неврологията ни включва не само невидимите мисловни процеси, но и видимите физиологични реакции на събитията. Едното се явява отражение на другото на физическо ниво. Тялото и ума заедно образуват неразделното единство на човешкото същество.
Лингвистично - защото с помощта на езика си съумяваме да организираме нашите мисли и поведение и успяваме да предадем мисли, чувства, идеи, внушения и можем да комуникираме с другите и да им оказваме влияние.
Програмиране - указва способите, чрез които организираме своите идеи и действия, за да получим желаните резултати.

С други думи НЛП се занимава със структуриране на човешкият опит. С начините, по които ние организираме това, което виждаме, чуваме, усещаме и как редактираме и филтрираме информацията, която получаваме от външния свят. Също така изследва начините, по които описваме това с помощта на езика и по какъв начин действаме - осъзнато или неосъзнато - за да получим желания резултат. Повлиявайки върху усещанията си, ние бихме могли да програмираме по нов начин себе си и заобикалящата ни реалност.

Сега за да не стане прекалено дълъг и увъртян този увод и напълно съзнавайки обширността на темата - започвам по същество със четирите основни степени в НЛП, които могат да се използват за реализиране на целите и стремежите ни, чрез изграждането на успешна стратегия:
  1. Изграждане на рапорт или словесна и емоционална връзка - със самите себе си и с другите. Това означава да придобием умението да разбираме собствените си чувства и да ги контролираме, както и да разбираме чувствата на другите и да им влияем. Най-общо казано принципа се състои в умението да се избере стратегия на поведение, основана на взаимоотношенията ни с нас самите и с другите, на основата на взаимното доверие и в съгласие със себе си. Не знам - аз го разбирам като да сме наясно със себе си, да се чувстваме комфортно - сами със себе си или в нечия компания.
  2. Следва да се научим да познаваме това, което желаем. Трябва да решим какво искаме. Да си поставим цел.
  3. След като сме си поставили цел трябва по-активно да използваме сетивата си - да виждаме, чуваме, усещаме какво става с нас в настоящия момент, за да можем качествено да определим дали сме на прав път към целта. Важно е също така да установим обратна връзка със себе си за да можем да се коригираме, ако е необходимо.
  4. И накрая - от значение е гъвкавостта на поведението при използването на множеството възможности за избор. Това предполага ако се налага, да изменяме подхода си, докато не се сдобием с желаното. Ако установим, че избрания път не води към целта трябва да сменим начинът си на действие, стратегията си на поведение, за да увеличим вероятността за успех.
За сега толкова. Това успях да си подредя в главата като знания, като някакъв увод и го нарекох "Начало". Представлява опит малко да ми се поизбистрят знанията които поглъщам напоследък. Пък ще видим ще има ли и какво ще е продължението...

2 коментара:

Анонимен каза...

Беше ми интересно - благодаря :-) Надявам се, че ще има продължение.

Аз мисля да се запиша за следващия курс, стига да не изпусна информацията за датите...

Lanfear каза...

Радвам се, че ти е било интересно :)Да, вече има продължение...

Супер, ако се запишеш, разкажи после какво що става...