Има една изключителна, и не само според мен поетеса. Нарича се Емили Дикинсън. Живяла е преди повече от век в Амхърст, Масачузетс. Нейните стихове са дълбоко емоционални, изящни, пестеливи от към думи, но многозначителни и необикновенни като представи и образност. Истинска наслада за ума... Нейната поезия е определяна като нетипична, непривична за времето си, странна. Малцина я оценяват през животът й. Приживе е публикувала само седем стихотворения, а след смъртта й - намират над 2000 нейни творби...
Ето няколко от тях:***
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева...
и една пчела...
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
***
Плачът е нещо незначително,
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.
***
Казват лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите,
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
***
Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.
***
Ако моженето беше равно на желанието,
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже.
2 коментара:
Здравей,
получила се е страхотна колекция от стихове, както и страхотен блог между другото. Наистина е адски красиво място. Радвам се, че имах шанса да го видя, и ти благодаря, че си го създала. Приятен и успешен ден ти желая.
И аз благодаря за хубавите и мили думи и се радвам, че ти е харесал :)
И от мен приятен и хубав ден!
Публикуване на коментар