Ето още едно стихче на Добромир Тонев. Много кратичко, но всъщност гениално, цялостно, съвършенно.
Тогава, когато не можеш да добавиш нищо и не можеш нищо да премахнеш - точно в това равновесие се крие съвършенството...
* * *
Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.
събота, май 03, 2008
Един към друг, един до друг, а сякаш...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Да го прости Бог, Добри Тонев беше най-големия поемист в антологията на българската поезия!... И мой добър приятел от времето, когато в залеза на хипи-движението, българските хипита цъфтяха в любов и ентусиазъм. Когато Теодосий Спасов беше студент и вкупом всички посрещахме Милчо Левиев НЕЛЕГАЛНО. Какви времена!...
На мен ми остана спомена и поезията на Добри... Джаз, поезия и рисуване запълват нощите ми, когато синът ми не е наблизо.
Действително! Стиховете му много ми харесват... :)
И малко ви завиждам, че сте познавал такъв човек... :)
Наистина какви времена!
Публикуване на коментар