Бих искала тук да представя на кратко дон Мигел Руиз и неговите четири споразумения. Четирите споразумения, се казва една от книгите му, но те присъстват като фон, като една основа и във останалите му книги. Един вид са в основата на идеалите, които той изповядва, в основата на философията му, начинът, който този автор предлага за успешна промяна на живота ни към по-добро.
Има хиляди споразумения, които сме сключили със себе си, с другите хора,с родителите,с обществото, с начина ни на живот. Най-важни са споразуменията, които сключваме със себе си. В тях заявяваме кои сме, какво чувстваме, в какво вярваме и как ще се държим. В тези споразумения ние казваме: "Ето какво представлявам. Ето в какво вярвам. Мога да правя тези неща, а тези - не.Това е реалност, онова - фантазия. Това е възможно, онова - не...и т.н и т.н". По-голямата част от енергията, с която разполагаме се изразходва за да създаваме и поддържаме споразуменията си.
Има два вида споразумения - едните, почиващи върху страха - те изискват изразходване на много енергия, и другите - почиващи върху любовта, които ни помагат да съхраним енергията си и дори да я увеличим. Ако осъзнаем, че животът ни се управлява от нашите споразумения и не харесваме животът си, значи трябва да променим споразуменията си. По този начин и животът ни ще се промени към по-добро, в него ще присъства повече осъзнатостта и по-малко инерцията.
Да сложим в ред споразуменията си, като сложим край на тези, почиващи върху страха, ще ни помогнат четири могъщи споразумения.Ако ги възприемем, те ще засилят личната ни сила дотолкова, че да променим цялата система на старите си споразумения.
Странно е, как тези толкова простички правила променят наистина живота. Необходимо е само да ги помним и да ги спазваме и промяната се случва, по много осезаем начин - променяме се ние, променя се ъгълът под който възприемаме света и изобщо качеството на целият ни живот...
Ето ги и тях:
1. Бъдете безгрешни в словата си - Словото е най-мощното оръжие, с което разполага човек. То е чиста магия. Чиста енергия. Много е важно да запомните, че всеки от нас в някаква степен е вълшебник. Умеем да причиняваме болка със словото си, да обвиняваме, да шантажираме, да сплетничим, да клюкарстваме... Говорете само това, което наистина мислите. Използвайте словото правилно. Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, добри. Кажете си колко много се обичате.
2. Не приемайте нищо лично - Ние приемаме всичко лично, със сърцето си. Чувството за собствена значимост ни кара да мислим, че сме причина за всичко, което се случва, затова продължаваме да се нараняваме един друг и да се предаваме на скръбни размисли за причинената несправедливост.
3. Не правете предположения - Често си въобразяваме, че другите разбират, какво носим в ума си или че знаем, какво мислят те и правим предположения. Нужно е да наберем смелост и да попитаме човека какво има предвид, какво иска. Нужна е не по-малко смелост, за да кажем, какво искаме самите ние. Ако няма необосновани предположения, няма да има нито разочарования, нито вина. Вие с нищо не сте длъжни на живота, той също не е в дълг към вас.
4. Винаги правете най-доброто, на което сте способни - Ако винаги правим това, което е по-силите ни, няма да се самоосъждаме и рядко ще изпадаме в разочарования. Когато сме болни или уморени, нашето "най-добро, което можем" се отличава от това, което можем да сторим, когато сме здрави. Нашето "най-добро, което можем" непрестанно се променя, важното е винаги да правим "най-доброто, което можем". Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по силите си - не повече или по-малко, а най-доброто. Не се насилвайте да давате повече отколкото можете, но не давайте и по-малко, защото ще чувствате неудовлетворение, вина. Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно.
Има хиляди споразумения, които сме сключили със себе си, с другите хора,с родителите,с обществото, с начина ни на живот. Най-важни са споразуменията, които сключваме със себе си. В тях заявяваме кои сме, какво чувстваме, в какво вярваме и как ще се държим. В тези споразумения ние казваме: "Ето какво представлявам. Ето в какво вярвам. Мога да правя тези неща, а тези - не.Това е реалност, онова - фантазия. Това е възможно, онова - не...и т.н и т.н". По-голямата част от енергията, с която разполагаме се изразходва за да създаваме и поддържаме споразуменията си.
Има два вида споразумения - едните, почиващи върху страха - те изискват изразходване на много енергия, и другите - почиващи върху любовта, които ни помагат да съхраним енергията си и дори да я увеличим. Ако осъзнаем, че животът ни се управлява от нашите споразумения и не харесваме животът си, значи трябва да променим споразуменията си. По този начин и животът ни ще се промени към по-добро, в него ще присъства повече осъзнатостта и по-малко инерцията.
Да сложим в ред споразуменията си, като сложим край на тези, почиващи върху страха, ще ни помогнат четири могъщи споразумения.Ако ги възприемем, те ще засилят личната ни сила дотолкова, че да променим цялата система на старите си споразумения.
Странно е, как тези толкова простички правила променят наистина живота. Необходимо е само да ги помним и да ги спазваме и промяната се случва, по много осезаем начин - променяме се ние, променя се ъгълът под който възприемаме света и изобщо качеството на целият ни живот...
Ето ги и тях:
1. Бъдете безгрешни в словата си - Словото е най-мощното оръжие, с което разполага човек. То е чиста магия. Чиста енергия. Много е важно да запомните, че всеки от нас в някаква степен е вълшебник. Умеем да причиняваме болка със словото си, да обвиняваме, да шантажираме, да сплетничим, да клюкарстваме... Говорете само това, което наистина мислите. Използвайте словото правилно. Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, добри. Кажете си колко много се обичате.
2. Не приемайте нищо лично - Ние приемаме всичко лично, със сърцето си. Чувството за собствена значимост ни кара да мислим, че сме причина за всичко, което се случва, затова продължаваме да се нараняваме един друг и да се предаваме на скръбни размисли за причинената несправедливост.
3. Не правете предположения - Често си въобразяваме, че другите разбират, какво носим в ума си или че знаем, какво мислят те и правим предположения. Нужно е да наберем смелост и да попитаме човека какво има предвид, какво иска. Нужна е не по-малко смелост, за да кажем, какво искаме самите ние. Ако няма необосновани предположения, няма да има нито разочарования, нито вина. Вие с нищо не сте длъжни на живота, той също не е в дълг към вас.
4. Винаги правете най-доброто, на което сте способни - Ако винаги правим това, което е по-силите ни, няма да се самоосъждаме и рядко ще изпадаме в разочарования. Когато сме болни или уморени, нашето "най-добро, което можем" се отличава от това, което можем да сторим, когато сме здрави. Нашето "най-добро, което можем" непрестанно се променя, важното е винаги да правим "най-доброто, което можем". Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по силите си - не повече или по-малко, а най-доброто. Не се насилвайте да давате повече отколкото можете, но не давайте и по-малко, защото ще чувствате неудовлетворение, вина. Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар