Китайска мъдрост

"Ako си жаден трябва да се напиеш сам, никакво описание на водата не може да я замени"

Добави в Svejo

Спомен за цвете

Съвсем случайно както винаги попаднах на тези снимки. И те ме върнаха много назад във времето. В детството. Когато самата аз съм брала тези цветя, когато ги събирах и изсушавах между страниците на книга.

Тогава всички си носехме по едно такова цвете в паспорта си или в бележника.

Отдавана, отдавна...

Наричахме ги котки. А иначе цветето се казва съсънка и е много нежно и красиво.

По латинско му се казва Pasque Flower или Anemone patens...

Тези снимки ги открих в албума на fantony, където могат да се видят също и много прекрасни снимки от красивата ни българска природа...

Добави в Svejo

Стереотипното мислене - по-добро ли е по-скъпото?

Вече разгледах един интересен експеримент от книгата "Влиянието. Психология на убеждаването" на Роберт Чалдини, който онагледяваше как определени думи могат да бъдат пусков механизъм за задействането на автоматични модели на поведение при хората. Сега искам да разгледам още един пример от тази книга. Той илюстрира още един от стереотипите, на които е подвластно човешкото поведение. Примерът разглежда убеждението, че "по-скъпото е по-добро". Също и обратното е в сила - "по-евтиното е по-лошо".
За да разгледа какво представлява този стереотип и какво е влиянието му, Чалдини привежда множество примери, от които аз избрах два.

Първият разглежда случка, в която една жена, собственик на магазин за индийски бижута изпитва затруднения с продажбата на определена партида тюркоазени бижута. Било пика на туристическият сезон, магазинът бил постоянно пълен с клиенти, бижутата били с добро качество за цената си, но по някаква причина продажбата им вървяла трудно. Жената се опитвала да привлече вниманието към тях поставяйки ги в центъра на витрината, аранжирайки ги красиво, нареждайки на продавача по-усилено да ги предлага, но всичко се оказвало без резултат - никой не си купувал от тях.

Накрая една вечер преди да си тръгне тя оставила бележка на продавача "Пусни всички тюркоазени бижута на 1/2 от цената", надявайки се да се отърве от вече предизвикващите отвращение в нея предмети, въпреки, че щяла да бъде на загуба. Когато след няколко дни тя отишла в магазина, не се учудила много когато разбрала, че всички тюркоазени бижута са продадени. Била поразена обаче от факта, че нейният продавач вместо "1/2" прочел "2" и така продал всичко на двойно по-голяма цена.

В другият пример един човек търсил сватбен подарък за своята бъдеща съпруга. В бижутерийният магазин на негов приятел имало прекрасна златна огърлица на цена 500 долара. Собственикът на бижутерията решил да направи един вид подарък на своя приятел, ето защо сложил на изделието цена 250 долара. Веднага щом видял огърлицата човекът много я харесал и пожелал да я купи. Но когато разбрал, че тя струва 250 долара, се натъжил и се отказал, обяснявайки, че търси за съпругата си "нещо действително ценно".

На другият ден бижутерът се досетил какво става. Той позвънил на приятелят си и му казал, че в магазина са донесли нова огърлица, която много прилича на предишната но е много по-добра. Този път той поставил на огърлицата предишната цена - 500 долара. Приятелят му дошъл, видял огърлицата и решил, че цената е приемлива. Той тръгнал да плаща покупката си и тогава бижутерът му казал, че намалява за него цената наполовина като сватбен подарък. Човекът не могъл да намери думи от радост и благодарност. Той купил огърлицата за 250 долара и не се чувствал разочарован или обиден, а щастлив.

Купувачите, които в по-голямата си част са състоятелни туристи, не разбирали много от бижута и се ръководели от стандартният принцип-стереотип - "по-скъпо = по-добро". Множество изследвания показват, че хората, които не са уверени във високото качество на стоката често се възползват от този стереотип. За тях по-скъпите тюркоазени изделия изглеждали по-ценни и по-желани.

По този начин, цената на изделието се е превърнала в черта, играеща ролята на пусков механизъм при определянето на качеството. Класически пример в това отношение е феноменът с търговска марка Chivas Scotch Whiskey. Обемът на продажбите на уиски с тази марка рязко се увеличил, след като му била поставена цена, съществено превишаваща цените на конкурентните марки. Интересното е, че самият продукт не бил променен.

Лесно би било да се обвинят туристите в проява на глупост при пазаруване. Но един по-задълбочен поглед върху ситуацията може да даде по-обективно обяснение. Купувачите са хора, които са възпитавани цял живот по правилото - "Вие получавате това, за което плащате" - и които са виждали как това правило се е потвърждавало в техния живот нееднократно. Затова те са модифицирали това правило в равенството - "по-скъпо = по-добро". Този стереотип е работил достатъчно добре за тях в миналото - по-високата цена като правило съответства на по-високото качество. Ето защо не е учудващо, че нямайки особени познания в бижутерията купувачите определят достойнствата на ювелирните изделия по тяхната цена. В този случай обаче, поради грешката на продавача се оказва, че те са направили грешна оценка.

Наистина, автоматичното, стереотипно поведение на хората е преобладаващо, тъй като в много случаи то е най-целесъобразно, а в други - просто необходимо. За да можем да се държим обективно в напрегнатото ни обкръжение, са ни необходими по-кратки пътища. Не можем да очакваме от себе си да осъзнаваме и анализираме всички аспекти на всяка личност, събитие или ситуация, с които се сблъскваме. Нямаме времето, енергията или необходимите способности за това. Склонносттта към опростено мислене като правило е полезно, но може и да доведе до сериозни грешки.

Многобройните изследвания показват, че хората са склонни да реагират осмислено на информацията тогава, когато имат желание и възможност щателно да я анализират или са лично заинтересовани, в противен случай реагират стереотипно. Напрегнатият ритъм на съвременният живот обаче често не ни позволява да вземаме напълно осмислени решения, дори и по важните за нас въпроси. Понякога въпросите са толкова сложни, времето толкова ограничено, умственото напрежение - толкова високо, че не сме в състояние да бъдем внимателни и да действаме обмислено. Просто сме принудени да мислим и действаме стереотипно.

Странното е, че въпреки широкото използване и голямото значение на автоматичните модели на поведение, болшинството от нас знаят много малко за тях. Каквато и да е причината за нашето незнание, жизнено важно е да осъзнаем едно от свойствата на тези модели - те ни правят страшно уязвими за всеки, който знае как работят. Да си припомним случая със собственичката на бижутерията - макар първият път тя да получи значителна печалба случайно, на нея й е трябвало не много време за да започне да използва стереотипа - "по-скъпо=по-добро" за своите цели преднамерено и редовно. Сега по време на туристическият сезон тя ускорява продажбите на отделни предмети, които й е трудно да продаде, повишавайки цената им. Тя е разбрала, че подобно повишение на цената се оказва значително ефективно.

Когато стереотипът сработва по отношение на нищо не подозиращите туристи - а това се случва често, в резултат тя има огромни печалби. Дори и когато добре установеният механизъм по някаква причина не проработи, тя би могла да напише на некупуваният предмет "Намалено от..." и да го продаде на първоначалната цена, и пак ще извлече полза от стереотипа. И тя съвсем не е оригинална или единствена.

Съществуват хора, които много добре знаят какви са начините за влияние и които умело ги прилагат, за да постигнат това, което искат. Тайната на техният успех се заключава в това, как те формулират своите искания, как се въоръжават с това или онова оръдие на влияние от огромният брой съществуващи в рамките на социалното обкръжение. Понякога е достатъчна дори само една правилно избрана дума, която да "включи" в човека записа на автоматичното поведение. И заинтересованите хора бързо се учат да извличат полза от нашата тенденция да реагираме механично на външни дразнители в съответствие с общите психологически принципи. Това им дава важно допълнително преимущество - способността да манипулрат без видими прояви на манипулацията. Дори самите "жертви" са склонни да разгледат своето приемане, по-скоро като предопределено от действието на естествени сили, отколкото от замисъла на човека, който получава изгода от това съгласие.

В един следващ пост ще разгледам примери за това каква роля в човешкото възприятие играе принципа на контраста, какво представлява той, как се проявява и как също може да "включи" автоматично поведение…

Добави в Svejo

С усет към красивото...

Отново (за кой ли път вече) съвсем случайно попаднах на още един фотограф с изключителен усет към красивото...

...снимките му се отличават с изключителна топли, нежни, прелестни цветове...

Природата изглежда с една идея по-красива, погледната през обектива на този фотограф с никнейм във FlickR - setsunasky...

Добави в Svejo

И малко дзен...

Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил за думите,
та с него да си поговоря!
Джуан-Дзъ

***

Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато няма любов и омраза, всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче -
небе и земя се раздалечават безкрайно.
Сън-Цан

***

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе "Монополи". Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица.

И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо - са двете неща, които дават неизмерима свобода.

Янвилем Ван Де Ветеринг

***

Ако искате да разберете Дзен с лекота, просто престанете да мислите, където и да се намирате, по двадесет и четири часа в денонощие, докато не се слеете спонтанно с Пътя.

Това мъдреците от древността са наричали "съзнание, което не докосва нещата, стъпки, които не опират никъде."

Ин-Ан

Добави в Svejo

Автобус N:1

Поредната песничка в изпълнение на Калин, която реших да публикувам тук се казва "Автобус N:1".
В категория "музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми" и "Вярвам че мога". Песента отново е авторска. Музиката, аранжимента и изпълнението са на Калин, а текста е на Владимир Кромбърг.

Ето го и текста:

Всички рими написах до края,
Всички песни - пях недопях...
Ще живея ли още не зная,
Не от това ме е страх.

Автобусът за вкъщи ме чака
Моят глупав и призрачен дом.
Механизъм в сърцето ми щрака
По вулгарен човешки закон.

Без теб, със теб, без теб, със теб,
Без теб, със теб, без теб, със теб...

Но и аз съм растение зная,
Плевл сред плевели много.
Ще живя ли още не зная,
Гледам към утрото строго.

Там където уж са мечтите
И където цъфти топлина...
Автобусътми пълни очите
И прибирам се пак у дома.

Без теб, със теб, без теб, със теб,
Без теб, със теб, без теб, със теб...

Всичко ново отново е старо,
Да достигна до там не успях...
Без желание, чувство и вяра,
Аз съм там, където не бях...

Приятно слушане!

Добави в Svejo

Случайнo открита приказка

В блога 2[X]IST, който съвсем случайно открих, даже беше в резултат на грешка - исках да натисна на един друг линк, малко по-надолу...но явно е имало защо да се объркам...:)
Та приказката ми беше за това, че освен дето намерих доста интересни неща, попаднах и на една историйка, която толкова ми хареса, че не мога да се въздържа да не си я имам и за мен, за да я препрочитам след време, когато имам нужда. Ето я и нея:

Приказка за мечтите
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството. Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

- След всичко, на което станах свидетел - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.

- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал. Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла. От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели. Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

автор: Паулу Коелю

Добави в Svejo

Густав Климт

Тъй като mindbolt в един свой коментар вчера ми обърна внимание, че картините на Angela Hayden, за която писах в един преден пост, наподобяват на стила на художника Густав Климт, реших да се запозная със творчеството му.

Според Уикипедия, Густав Климт е роден е на 14 юли 1862 г. в Баумгартен, близо до Виена. Централна тема в картините му е женската красота, но присъстват още стилизирани цветя, шапки, спирали. Климт умее да придава фотографска прецизност на моделите. Неприкритата еротика в картините му обаче е повод за скандали по неговото време, тъй като предизвиква възмущение.

По-късно се насочва към рисуването на пейзажи, взимайки за пример постимпресионистите и импресионистите. В пейзажите му е характерно използването на повтарящи се елементи, като те се развиват в посока на кубизма. Климт не случайно избира квадрата, тъй като тази форма създава въздействие на спокойствие.

Наистина има някаква прилика, в същото време си има и своите отлики...

Може би Angela Hayden е повлияна от творчеството на Климт до някаква степен...Възможно е...

Ето и една от картините на Густав Климт. Аз не съм някакъв специалист и не мога да преценя, но всеки може сам да си направи сравнение, ако се интересува разбира се...

Добави в Svejo

Емили Дикинсън

Има една изключителна, и не само според мен поетеса. Нарича се Емили Дикинсън. Живяла е преди повече от век в Амхърст, Масачузетс. Нейните стихове са дълбоко емоционални, изящни, пестеливи от към думи, но многозначителни и необикновенни като представи и образност. Истинска наслада за ума... Нейната поезия е определяна като нетипична, непривична за времето си, странна. Малцина я оценяват през животът й. Приживе е публикувала само седем стихотворения, а след смъртта й - намират над 2000 нейни творби...

Ето няколко от тях:

***

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева...
и една пчела...
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

***

Плачът е нещо незначително,
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.

***

Казват лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите,
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

***

Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.

***

Ако моженето беше равно на желанието,
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже.

Добави в Svejo

Angela Hayden

Попаднах на интересни картини. Художничката се казва - Angela Hayden и притежава интересен, странен, твърде характерен и разпознаваем стил на рисуване...

Освен като картини, творбите й могат да бъдат видяни и върху чаши, тениски, картички, различни аксесоари....

...а това са две от тях по мой избор...

Добави в Svejo

Думите отключват автоматични реакции

В книгата "Влиянието. Психология на убеждаването" на Роберт Чалдини, намерих описан интересен експеримент, който онагледява как определени думи могат да бъдат пусков механизъм за задействането на автоматични модели на поведение при хората.

Експериментът е проведен от харвардският психолог - Елън Лангер. Съгласно един широко разпространен принцип на човешкото поведение, когато молим някого да ни извърши услуга, бихме имали по-голям успех, ако изтъкнем причина. На хората им харесва да имат причина за това, което вършат. Елън Лангер демонстрира верността на това твърдение, молейки за неголяма услуга хора, стоящи на опашка за се възползват от библиотечна копирна машина:

"- Извинете, имам да копирам 5 страници. Може ли да се възползвам от копирната машина без да чакам на опашката, защото бързам?"

Ефективността на по този начин формулираната молба била много висока: 94% от всички, които попитала й позволили да мине без ред.

В друг случай психоложката представила своят молба в такъв вид:

"- Извинете, имам да копирам 5 страници. Може ли да се възползвам от копирната машина без да чакам на опашката?"

В този случай само 60% от тези, които тя помолила се съгласили.

На пръв поглед изглежда, че главната разлика между двете формулировки на молбата, била допълнителната информация представени от думите - "защото бързам".

Но третият експеримент показал, че това не е съвсем така. Изглежда, че значение имало не цялото уточнение, а само първото "защото".

В третият случай Лангер използвала "защото", без след това да добави нищо ново, а само утвърждавайки очевидното:

"- Извинете, имам 5 страници. Може ли да се възползвам от копирната машина без да чакам на опашката, защото трябва да направя няколко копия?"

Резултатът бил, че отново почти всички (93%) от запитаните се съгласили, въпреки че никакви реални обяснения, никаква нова информация не била добавена. Думата "защото" включвала автоматична реакция на отстъпчивост у субектите на изследването на Лангер, въпреки, че не им обясняват причините за необходимостта да отстъпят.

Въпреки, че резултатите от някои изследвания на Лангер показват, че съществуват много ситуации в които човек не постъпва автоматично, все пак често подобни автоматизми имат съществено място.

Добави в Svejo

Навиците...

Характерът се определя от навиците. Неслучайно казват:

"Ако посееш мисъл ще пожънеш действие, ако посееш действие ще пожънеш навик, ако посееш навик ще пожънеш характер, когато посееш характер ще пожънеш съдба."

Навиците играят огромна роля в нашият живот, защото те сами по себе си представляват неизменни, често неосъзнати модели, които постоянно, ден след ден изграждат характера на човека, предопределяйки както успеха в живота, така и неуспеха.

Добави в Svejo

НЛП в три думи

За да постигнем успех в живота е добре да запомним три неща:

1. Да знаем какво искаме да постигнем.
2. Да бъдем внимателни и чувствителни, за да можем да забележим че се движим към целта или сме я достигнали.
3. Да можем да променяме своите действия, докато получим това, което искаме.

Ако трябва да определим с три думи уменията, на които ни учи НЛП то те ще бъдат:

Цел, Чувствителност и Гъвкавост.

Умението да се определи целта, търсеният резултат е от голяма важност. Ако не знаем къде отиваме, ще ни бъде невъзможно да стигнем там. Ето защо трябва да имаме ясни цели и представи за очакваният резултат и да установим критерии за постигането им.

Нуждаем се от острота и чувствителност, за да можем да разберем придвижва ли ни това, което правим към нашата цел. След всяка малка стъпка е добре да си задаваме въпросът – „Приближи ли ме тази стъпка към желаният резултат?”

Трябва да бъдем и достатъчно гъвкави, за да променяме своето поведение заедно с промяната на външните обстоятелства, в случай на необходимост. Ако това, което вършим не работи – да направим нещо друго, докато получим това, което искаме. Да имаме запас от разнообразни реакции и варианти на поведение. В кое да е взаимодействие този човек, който притежава по-голяма гъвкавост на поведението ще може да контролира ситуацията.

Добави в Svejo

Числата

В блога "Окото гледа Нета и предава тук! :)" намерих още едно доказателство за това, че нищо във Вселената не е случайно...иначе как щяха да се получат тези резултати...явно има някаква връзка между тези числа... аз не знам каква е тя, нито какво означава, но това, че нещо изглежда необяснимо, не значи, че то си няма обяснение...

Вижте и други странни зависимости между числата...

Казват, че случайността или съвпадението е всъщност името, което Бог използва, когато се опитва да остане анонимен.... :)

Добави в Svejo

Цвят

...и един красив лилаво-бял цвят, пак от албума на Rene ...

...какво бих могла да кажа?...

...красота...

Добави в Svejo

Картата не е самата територия

В един по-отдавнашен пост изброих няколко базови предпоставки в НЛП. Първата от тях гласеше: Личното възприятие за света на човек е неговата „карта“. Картата не е самата територия. Това е може би най-известното изречение, което излиза, когато някой търси информация за НЛП. Очевидно е от голяма важност, но какво ли означава?

От предишният си пост по темата се опитах да обясня най-общо какво е НЛП. От него стана ясно, че ние възприемаме външният свят с помощта на сетивата си. Светът обаче е безкраен в своето многообразие, а ние сме способни да възприемем само малка част от него. Това, което възприемаме, ние филтрираме, прецеждаме през нашият собствен опит, култура, език, убеждения, ценности, интереси, предположения. Всеки от нас живее в своя собствена реалност, изградена от сетивните му възприятия и уникален житейски опит. Светът винаги е по-богат от идеите, които имаме за него. За да можем да го осмислим, сме принудени да го опростим.

Начинът , по който осмисляме външния свят е подобен на начина по който се съставят географските карти. Картата не е територията, която тя описва. Ние обръщаме внимание на тези аспекти от света, които ни интересуват и игнорираме други. Едни убеждения и интереси правят възприятието за света скучно, предсказуемо и безрадостно. А същият този свят може да бъде богат и изпълнен със съдържание. Разликата не е в света, а във филтрите, през които го възприемаме.

Езикът например е филтър. Той е карта на нашите мисли и преживявания, различна от реалния свят. Думата не е преживяването, което описва. Убежденията ни също действат като филтри, принуждавайки ни да постъпваме по определени начини, да обръщаме внимание на едни неща, и да пренебрегваме други. Някои основни филтри се наричат поведенчески рамки. Сами по себе си те са способ, да разберем по какъв начин действаме и ако резултатите не ни удовлетворяват – да променим филтрите и от там - действията си.

Първата рамка предполага да се запитаме - върху резултата ли се фокусираме, или върху проблема. Да се фокусираме върху резултата означава да търсим това, към което се стремим, да намираме подходящите решения и да ги използваме при движението си към целта. Фокусирането върху проблема се нарича рамка на обвиненията. Тя се заключава в щателният анализ на причините поради които нещо не върви както трябва. Задаваме си въпроси от типа - "Защо възникна този проблем? Чия е грешката? Чия е вината?"... Такъв вид въпроси рядко довеждат до нещо полезно. Поставянето на такива въпроси ни кара да се чувстваме още по-зле и по никакъв начин не ни води към решаване на проблемите.
Втората рамка се състои в това да разберем, когато обмисляме дадена ситуация, какви въпроси си задаваме - "как" или "защо". Въпросът "как" ни помага да разберем структурата на проблема. С въпросът "защо" е най-вероятно да си намерим оправдания и причини, без да променим нищо.
Третата рамка се състои в това да акцентираме върху обратната връзка вместо върху неуспеха. Няма такова нещо като неуспех, има само резултати. Те могат да бъдат изплзвани в качеството на обратна връзка, и по този начин да ни дадат възможност да забележим това, на което по-рано не сме обръщали внимание и да коригираме посоката, в която ще съсредоточим своите усилия. Обратната връзка държи целта във полезрението ни, докато неуспехът е безизходица, положение с което се примиряваме, без да променим нищо. Това са два съвършенно различни начина на мислене.
Четвъртата рамка се заключава в това, да разглеждме възможността, а не необходимостта. Това отново е само промяна на гледната точка. Трябва да се съсредоточим върху това, което можем да направим, върху съществуващите възможности, а не върху обстоятелствата, които ни ограничават ни пречат. Много често пречките се оказват не толкова непреодолими, както ни се е струвало отначало.
И накрая – хубаво е да подхождаме с удивление към света, а не като всезнаещи.Тази изключително проста идея има дълбоки последствия. Малките деца се учат неимоверно бързо и в това им помага любопитството. Те много неща не знаят и не разбират. Ето защо изобщо не се безпокоят за това, че биха изглеждали глупаво, ако задават въпроси. В края на краищата, нали по някое време се е вярвало, че Земята е плоска и се подпира на раменете на Атлас. Постоянна в този свят е само промяната.

Променяйки своите филтри ние можем да изменим своят свят, начинът си на живот. Всички ние имаме или можем да си създадем вътрешните условия, необходими ни за постигане на нашите цели. За да постигнем желаното, трябва да действаме така, сякаш вече го имаме и то ще се случи, според намерението ни.

Добави в Svejo

Вярвам че мога

Поредната песничка в изпълнение на Калин, която реших да публикувам тук се казва "Вярвам че мога". В категория "музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море" и "Липсваш ми". Тази, както и всички останали е отново авторска - музика, текст, аранжимент и изпълнение - Калин.

Ето го и текста:

Със крила от птица,

от ръката ти ранена...

Не виждаш ли кръвта?

Не виждаш ли че бавно,

от тялото изтича тя,

стопява снега.

Вярвам че още мога аз

да бъда твоя огън

който гореше от любов

за теб...

Капки надежда вместо дъжд

ще пия без умора.

Искам да бъдеш както преди...

Сякаш тъмен облак,

от сърцето ти дойде...

за мен...

Не виждаш ли че още

сърцето ми копнее,

за теб...за теб...

Приятно слушане пожелавам!

Добави в Svejo

Пеперудено цветна приказка

Нещо прекрасно, приказно, невъобразимо... просто думите са слаби... само с виждане става...божествени са, просто няма такава красота...

Винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да забелязват красотата на природата и които улавяйки я със своят фотоапарат, после могат да я направят достояние на целия свят, за да могат всички да се насладят на запечатаните мигове красота...

Тези снимки са нещо невероятно... Аз избрах две от тях, след дълго колебание, защото има още толкова много - в албума на Rene - коя от коя по-прелестни и красиви... Цветовете са толкова топли - и на пеперудите и на цветята и изобщо... слънцето грее от тези снимки и може да се усети усмивката на лятото... Даже се чудя дали са от тази планета дали не са от... Рая?! Трябва да се видят просто...

Добави в Svejo

Нещо като увод в НЛП

От известно време насам темата за НЛП ме занимава доста. Отначало срещах тук-там това съкращение, което не ми говореше нищо общо взето, после се натъквах на по-задълбочена информация, която събуди искрено любопитството ми. Постепенно осъзнах, че общо взето книгите, които ми харесваше да чета по някакъв начин засягаха тематиката, която занимава и НЛП - дали се отнасяше до организиране на мисленето или до въздействието на словото и мисълта върху заобикалящата ни действителност - навсякъде сякаш става въпрос за едни и същи неща, едни и същи идеи, само изразните средства, терминологията са различни според това, коя наука се е заела да ги обясни. Нещо повече - НЛП се използва ежедневно, при всяко общуване с хората. Но тъй като малко хора разбират, за какво става въпрос, просто не го наричат така.

Забелязвали ли сте, как ако във вас се появи засилен интерес към нещо, сякаш целия свят започва да се занимава и да се интересува точно от същото. Много е странно това усещане и не за първи път го изпитвам. Сега се интересувам от НЛП, но не защото е станало модно. Мисля, че зависимостта е точно обратната. От което съвсем не следва, че светът се върти около мен и интересите ми, а идва да потвърди закона на привличането. Човек привлича към себе си това, от което се интересува. То винаги си е било там, но аз едва сега започвам да го забелязвам, защото сега съм насочила интереса си към него. Предполагам, че всеки го е забелязвал това явление в собственият си живот. Спомням си, че преди година две забелязах същото по отношение на друго нещо, което ме интересуваше. Даже някъде назад из архивите е запазено учудването ми по случая.

Не мога да твърдя, че съм веща в тази дисциплина. Напротив - съвсем начинаеща съм. Заех се с не леката задача да обяснявам НЛП именно защото нищо не разбирам. Защото начинът, човек наистина да научи и разбере едно нещо е - да се опита да го обясни на някой друг :) Така че го правя само за себе си и не е изключено това което пиша, поне отначало да са откровенни глупости. Въпреки, че ще се постарая да не говоря глупости разбира се...

Следващият етап от разбирането пък е - да се приложат знанията в практиката т.е да се науча да се изразявам - писмено или при разговор в съответствие с правилата на НЛП. Защото може би подредбата на думите, изобщо боравенето със словото, по такъв начин, че то да предава внушения е една от специфичните задачки в НЛП.

Най-напред да си изясня от къде най-общо идва наименованието НЛП или Невро Лингвистично Програмиране:

Невро - защото посредством сетивата си ние възприемаме света около нас, обработваме в нервната си система получената информация и се ръководим от нея.Неврологията ни включва не само невидимите мисловни процеси, но и видимите физиологични реакции на събитията. Едното се явява отражение на другото на физическо ниво. Тялото и ума заедно образуват неразделното единство на човешкото същество.

Лингвистично - защото с помощта на езика си съумяваме да организираме нашите мисли и поведение и успяваме да предадем мисли, чувства, идеи, внушения и можем да комуникираме с другите и да им оказваме влияние.

Програмиране - указва способите, чрез които организираме своите идеи и действия, за да получим желаните резултати.

С други думи НЛП се занимава със структуриране на човешкият опит. С начините, по които ние организираме това, което виждаме, чуваме, усещаме и как редактираме и филтрираме информацията, която получаваме от външния свят. Също така изследва начините, по които описваме това с помощта на езика и по какъв начин действаме - осъзнато или неосъзнато - за да получим желания резултат. Повлиявайки върху усещанията си, ние бихме могли да програмираме по нов начин себе си и заобикалящата ни реалност.

Сега за да не стане прекалено дълъг и увъртян този увод и напълно съзнавайки обширността на темата - започвам по същество със четирите основни степени в НЛП, които могат да се използват за реализиране на целите и стремежите ни, чрез изграждането на успешна стратегия:

1. Изграждане на рапорт или словесна и емоционална връзка - със самите себе си и с другите. Това означава да придобием умението да разбираме собствените си чувства и да ги контролираме, както и да разбираме чувствата на другите и да им влияем. Най-общо казано принципа се състои в умението да се избере стратегия на поведение, основана на взаимоотношенията ни с нас самите и с другите, на основата на взаимното доверие и в съгласие със себе си. Не знам - аз го разбирам като да сме наясно със себе си, да се чувстваме комфортно - сами със себе си или в нечия компания.
2. Следва да се научим да познаваме това, което желаем. Трябва да решим какво искаме. Да си поставим цел.
3. След като сме си поставили цел трябва по-активно да използваме сетивата си - да виждаме, чуваме, усещаме какво става с нас в настоящия момент, за да можем качествено да определим дали сме на прав път към целта. Важно е също така да установим обратна връзка със себе си за да можем да се коригираме, ако е необходимо.
4. И накрая - от значение е гъвкавостта на поведението при използването на множеството възможности за избор. Това предполага ако се налага, да изменяме подхода си, докато не се сдобием с желаното. Ако установим, че избрания път не води към целта трябва да сменим начинът си на действие, стратегията си на поведение, за да увеличим вероятността за успех.

За сега толкова. Това успях да си подредя в главата като знания, като някакъв увод и го нарекох "Начало". Представлява опит малко да ми се поизбистрят знанията които поглъщам напоследък. Пък ще видим ще има ли и какво ще е продължението...

Добави в Svejo

Оранжево цвете

Още една снимка на Yolanda.

Този път е красиво оранжево цвете...

Умее да разпознае и да улови красотата тази жена,

когато тя попадне в обсега на обектива й...

Добави в Svejo

НЛП базови предпоставки

Тази тема ме интересува много напоследък, но не мога да се похваля, че разбирам нещо. Нещата които знам не са ми подредени, някак хаотични са, объркани. Такова е и разбирането ми относно това какво е НЛП - от наука за това как са устроени знанието и опита, през техники за подсъзнателно въздействие, начини за структуриране на езика и речта, моделиране на поведенчески стратегии, техники водещи до промяна в начина на мислене, учене и общуване...до развиване на умения за успешно поведение и ефективна комуникация....

Дали НЛП отговаря на някои от тези дефиниции или на всички тях и още много други, или е нещо съвсем различно? Незнам, още не се ориентирам добре в тази материя. Затова искам да сложа малко ред, започвайки от базовите презумпции на НЛП, които открих на сайта на Института по НЛП:

• Личното възприятие за света на човек е неговата „карта“. Картата не е самата територия.
• Наблюдателят формира системата.
• Съзнанието и тялото са части на една система.
• Целият ни жизнен опит е закодиран в нашата нервна система.
• Не съществуват поражения – има само обратна връзка.
• Смисълът на комуникацията е в тази реакция, която тя предизвиква.
• Всяко поведение има позитивно намерение /в основата на всяко поведение стои позитивно намерение/.
• Човек разполага с всички необходими ресурси. Вселената е приятелски настроена и пълна с ресурси.

И още нещо много важно, което ми се открои като извод, като тема за размисъл и допълнителни търсения... Ето това изречение:

Ако човек разбира с какво неговия негативен опит се отличава от позитивния, то той би могъл да промени живота си.

Добави в Svejo

Минисага - Котката

Случайно открих идеята при Майк Рам от Сребърната Планина...

Минисагата представлява кратка история - разказ, притча, басня - която се състои от точно 50 думи.

Както забелязах вече и аз - не е никак лесно, голяма зарибявка е, но пък е страшно увличащо и забавно:)

Ето и един от моите варианти:

Остри нокти, впити в бедрата му...

Две очи, напрегнато следващи всяко движение...

Довърши обявата...

Как да я остави? Поколеба се, сърцето му се сви...

Докторите му предричаха месец живот, но не се боеше.

Притисна я силно... Как се дава приятел?

Въздишайки добави снимката и натисна enter...

Дано я хареса някой...

Не знам дали се е получило нещо, но като за първи опит - толкова. Затова пък няма да е последен... :)

Добави в Svejo

Пътят към успеха в картинка

Преглеждането на чужди блогове, понякога ми носи неочаквани попадения. Така например, днес попаднах на един интересен блог, където има множество увлекателни и любопитни четива - блогът на Петър Несторов - "Аз знам"...

Освен всички други интересни четива, необикновенни факти, малко известни истини и т.н, попаднах и на следната интересна картинка:

клик върху картинката,

за да се види в детайли

Какво илюстрира тя? Както казва в публикацията си Петър Несторов - "Фрази от типа на „път към успеха”, „път към щастието”, „достигане на заветните цели” се срещат вече почти навсякъде в ежедневието около нас. Но осъзнава ли някой какво всъщност означават те?

Картинката предлага един визуален поглед, към разкриването на тези истини..."

Може да се види пътят на човека към успеха и капаните в които попада, бездните в които пропада, заблудите в които се върти, върховете които изкачва, паяжините в които бива уловен и т.н

Изобщо - интересно е да се види и да се поразсъждава върху тази картинка...

Добави в Svejo

Майка Тереза

Няма човек, който да не е чувал името майка Тереза. То се е превърнало във символ - символ на отдадеността в служба на другите, на любовта към ближния, на милосърдието...

Ето малка част от нейната мъдрост...

"Въпреки това..." на майка Тереза:

Хората са неразумни,

нелогични и егоистични,

въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат

егоистични мотиви и задни мисли,

въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи,

печелиш фалшиви приятели

и истински врагове,

въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре

ще бъде забравено,

въпреки това прави добро.

Честността и откритостта

те правят уязвим,

въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил

с дългогодишна работа,

може да бъде разрушено за една нощ,

въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна,

но хората може би те нападат,

защото им помагаш,

помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си,

и те ще извадят зъбите ти,

въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

И още нещо....

Верният път!

• Плодът на тишината е молитвата.
• Плодът на молитвата е вярата.
• Плодът на вярата е любовта.
• Плодът на любовта е служенето.
• Плодът на служенето е мирът!

Добави в Svejo

Блатната жена

Много красиво стихотворение на поетесата Павлина Стоянова публикувано в "Буквите".

Изящно слово, излъчващо красота. Да, думите наредени по определен начин внушават чувства, докосват сърцето, рисуват картини, пренасят душата във вълшебни светове, омайват и омагьосват...

А уж са само думи....

Блатната жена

Тя е странно изящна, почти не докосва
даже тихата святост на бивша вода.
Тя е просто жена... Затова омагьосва
с дъх на дива, зелена до бряг свобода.

Във лицето й тънко, почти до прозрачност,
светлини от отвъдното шепнат до цвят.
Всяко трепване, жест са почти равнозначни
на зачеване... раждане... вдишване... смърт.

Във косите дебели, родени за връзване,
се заплитат въздишки, достигат бедрото й.
Отразено уплашена, чак до възкръсване,
гледа в мене, а вижда на Ада окото.

През зениците аз се загледах в блатата.
Там - където и жабите често не мърдат.
Там. Където крещи от покой тишината,
Там, - където безкръвни комари замръкват.

Чак тогава видях. Проумях. Огледало е.
Брутално до реалност, болезнено до сън.
Като блато ме дръпна, погълна до цялост...
Отразената блатна жена... аз ли съм?

Добави в Svejo

Цвете и слънце

След толкова много думи си е направо задължителна красивата картинка :)

Тази е от албума на Yolanda, която явно обича да снима цветя. Не са много, може би само за сега, но затова пък са страшно красиви:) Аз се чудих много дълго коя да избера и накрая се спрях на тази със цветето и слънцето... :)

Добави в Svejo

Шавасана (Поза на пълен покой)

• И така - това е последното, шестнадесето упражнение от примерната Йога Програма, което се нарича Шавасана, познато е още и като Мритасана или Поза на пълен покой. Останалите асани от примерната програма са: комплексът Суря Намаскар, Урдхвасарвангасана, Сарвангасана, Падмасана, Матсясана, Пашчимоттанасана, Бхуджангасана, Ущрасана, Чакрасана, Ардха - Матсйендрасана, Врикшасана, Триконасана, Ваджрасана и Ширшасана.
• Както се вижда на картинката тялото лежи протегнато в цял ръст по гръб, петите са събрани, а пръстите на краката разтворени настрани. Ръцете са отпуснати покрай тялото и бедрата, с длани нагоре. Всички мускули и органи на тялото са съвършено отпуснати, а нервната система и умът са в състояние на пълна пасивност.
• Шавасана трябва да се практикува най-малко 10-15 минути и то след добро овладяване. Тя се упражнява обикновено след всички останали асани от програмата, но кратки отпускания могат да се правят и между отделните асани.
• След като се заеме Шавасана трябва да започнем напълно да отпускаме тялото, чрез последователно насочване на мисълта към 16 области:

1. Пръстите на краката
2. Прасците
3. Коленете
4. Бедрата
5. Ръцете
6. Седалището
7. Половите органи
8. Пъпният център
9. Стомахът
10. Сърцето
11. Шията
12. Устните
13. Краят на носа
14. Очите
15. Междувеждието
16. Мозъкът

• Съсредоточаването върху всяка област е съчетано с умствена представа за отпускането им. Ако примерно насочим мисълта си към прасците трябва да си представим как мускулите се отпускат и натежават. Можем мислено да произнасяме "отпусни се... отпусни се... напълно се отпусни..." След като преминем последователно през всички области, трябва да извършим този процес още веднъж, но по-бързо и като мислено произнасяме "сега съм вече напълно отпуснат/а", като се съсредоточаваме върху всяка област.
• Съсредоточаваме вниманието си върху дишането, без да се опитваме да го управляваме. Така неусетно ще успокоим напълно нервната система и ще довършим пълното отпускане на мускулите. След като напълно отпуснем тялото трябва да успокоим напълно и умът. За целта могат да се използват различни техники, като насочване на вниманието към една единствена мисъл, привеждане на ума в абсолютна пасивност, при което се отстраняват всички мисли, а нови не се допускат и т.н Това не е лесно да се направи, но с много практика е постижимо.
• Практикуването на Шавасана облекчава и премахва нервност, хронични стресови състояния, безсъние, депресия, помага за регулиране на артериалнотоналягане при хипертония. Практикуването на Шавасана също така премахва физическата и умствената отпадналост и умора.

Добави в Svejo

Времето и забравата

"Dicen que el tiempo y el olvido

Son como hermanos gemelos"

"Казват, че времето и забравата

са като братя близнаци..."

Един много красив начин да се каже :

"Времето лекува всичко" или "Споменът избледнява с времето" или "Болката намалява с течение на времето" или...

От една песен на Estopa - "Ya no me acuerdo" - втората в плейърчето отстрани....

Добави в Svejo

Липсваш ми

Това е следващата от песничките на Калин, която избрах да сложа тук.
В категория "музика" са и останалите - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай" и "Зелено море".
Песента се казва "Липсваш ми" - и отново е авторска - музика, текст, аранжимент и изпълнение - Калин, много нежна, мелодична и приятна...

Ето го и текста:

Две сълзи в две очи
питат те къде си ти...
Две ръце – молещи
ще те търсят може би...

И колко много истини
спестихме аз и ти.
И колко много, мънички лъжи.

Две сърца, скитащи
ще бъдем с тебе аз и ти.
Две следи, изгубени
Ще забравиме, нали...

И колко много истини
Спестихме аз и ти...
И колко много,мънички лъжи...

Приятно слушане!

Добави в Svejo

Ширшасана (Стойка на глава)

• Вече стигнах и до предпоследното - петнадесето упражнение от примерната Йога Програма, което се нарича Ширшасана или Стойка на Глава. Дотук разгледах следните асани: комплексът Суря Намаскар, Урдхвасарвангасана, Сарвангасана, Падмасана, Матсясана, Пашчимоттанасана, Бхуджангасана, Ущрасана, Чакрасана, Ардха - Матсйендрасана, Врикшасана, Триконасана и Ваджрасана.
• Както се вижда на картинката цялото тяло е обърнато вертикално спрямо пода, като тежестта е пренесена върху част от главата, а подлакътниците и преплетените пръсти служат за допълнителна опора. Тялото, задната част на бедрата и петите са в една права линия, а пръстите на краката са изпънати към тавана. Лактите и сплетените зад главата пръсти на ръцете са точките на опорния триъгълник, като дланите, чийто долни и горни страни са в една линия, не прилепват към главата.
• За начало е добре да се започне с 5 секунди задържане в позата и постепенно се увеличава с не повече от 5 секунди седмично. Не трябва да се превишава границата от 10 минути на ден! Дишането трябва да бъде нормално, през носа.
• Ширшасана е много важна поза, но с нея трябва много да се внимава, да се изпълнява правилно, защото в противен случай практикуващият я може да си навреди. Главата може да бъде поставена върху зона, широка около осем сантиметра в предната челно-теменна част, два пръста под линията на косата и два пръста над нея. В никакъв случай тежестта не бива да пада върху частта от главата, разположена над тази зона т.е върху централната теменна част или още по-точно върху мястото определяно като предна фонтанела. В Ширшасана върху нея не трябва да бъде оказвано въздействие, тъй като това може да доведе до дебалансиране на целия организъм и вероятно до поява на трудно излечими болести. Главата не трябва да се поставя и върху връхната тилна част.
• Ширшасана се смята за "Цар на асаните", тъй като се приема, че нейното практикуване произвежда добрите ефекти на всичките 8400000 асани. Едва ли има болест, която да не бъде повлияна благоприятно при практикуване на Ширшасана. Подобрява кръвообращението на кожата на главата, стимулира мозъчната дейност, подобрява паметта, лекува нервни разстройства, помага при разстройства на зрението, подобрява слухът, подмладява се кожата на лицето и се предотвратява образуването на бръчки и т.н и т.н

Добави в Svejo

Като една от семейство Симпсън

И аз да не остана по-назад се зарибих да се Симпсонизирам, след като го видях във Svejo.net и ето ме и мен като герой от семейство Симпсън :)

Всеки може да види как би изглеждал, ако беше във филмчето ето тука :)

Добави в Svejo