четвъртък, април 10, 2008

Сатурнова дупка

Не знам дали има нещо вярно в това...че човек около месец преди рожденният си ден всяка година попада в Сатурнова дупка - не му върви, депресиран е, тъжен, изнервен...
Може и да има нещо вярно, но ако е така, то тази дупка при мен сякаш продължава вечно...
Остават само два дена до рожденният ми ден, да се надяваме, че тогава ще изпълзя най-сетне от дупката, както и да се нарича тя. Не ми се стои вече под земята. Искам на слънце. Искам да усетя вятъра, да помириша разцъфналите дървета и цветя. Стига влага и чернота. Та животът би трябвало да е цветен, не черен или сив. Хайде дано...

1 коментар:

Анонимен каза...

Смърт...или рожден ден!?
За първи път ми се случи...но нали все някога трябва. Сърцето ми взе да прескача ...Туп ...Туп...няколко удара и ....пауза ...и после пак си работи нормално...Пак пауза ....и пак нормално . Навярно познато на някои. Но мен ме уплаши. Не ми се е случвало до сега ...Наистина се уплаших...Все пак - жизнено важно е сърцето да работи без грешка...от него зависят много неща - живота например!!! ... И какво правя аз - нали ползвам интернет - веднага намирам необходимото. Една консултация с чичко Гугъл преди личният лекар не би навредила. Прочетох доста неща ...Спомних си доста разговори преди това ...преди години . И какво???
Прави странно впечатление, че доста хора умират на рожденната си дата...или около нея...Дни ...или месец напред - назад . Но все около тази дата . Датата ни на раждане не е само наша. Това е невероятно вълнувящ момент и на майката - тя просто очаквайки момента на раждане седмици преди това се настройва - психически, и физически....Не може да не се вълнува. А това определено се отразява на плода ... . а това сме ние - бъдещето поколение . Невероятен стрес за детето е неговото раждане. И това си остава като цикъл в годишната му исторя. Всяка година по време на рожденната му дата се повтаря подсъзнателно изживяното някога. Ставаме податливи на зададения някога стрес и наближавайки датата на рожденият ден не сме толкова устойчиви...
И какво стана със сърцето ми ? ...Минаха десеттина дни след рожденият ми ден и се стабилизира - работи перфектно в момента /чукам на дърво/ !
Ужасно ми е интересна темата. Споделих с приятел това - Тошко. И той ме погледна особенно...и казва - "Затова ли преди месец се обадих със закъснение да честитя рожденият ден на един приятел а ми отговориха - Той почина вчера"
А утре???